Танцова формация „Петлите“ застава пред бургаската публика отново в Операта на 12 март от 19:00 часа с най-новия си спектакъл “Легендата“. По думите на ръководителя на състава Георги Димитров, който е и един от авторите на идеята за осъществявянето му, заедно с Николай Парушев, досега „Петлите“ не са правили толкова мащабен проект, който съчетава по модерен и съвременен начин в едно цяло народни танци, огнено шоу, пиротехника и живи гайди.
Професионалисти стоят зад 15 -те талантливи деца, които ще видим на сцената. Хореографията е дело на Десислава Скъкълова, Николай Парушев и Кристияна Гюрова.
Костюми – Камелия Цонева и Атанаска Маринова.
Визия – Стела Иванова.
Спектакълът е базиран на легендата за крепостта Русокастрон до село Русокастро, записана през 50-те години на миналия век от местния краевед Никола Проданов, който слушал разказа на 86-годишния дядо Марко на самия „Русин камък“.
Върху древно тракийско светилище е построена средновековната крепост, контролирала важен кръстопът между Северна и Южна България, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол.
През 1332 година цар Иван Александър побеждава в битката при Русокастро византийския император Андроник III – това е последната българска победа преди падането на България под османско иго.
На сцената ще оживее магична история за мома Руса и змея, който се влюбва в хубавицата и иска да я отвлече. Превръща се в млад момък и я ухажва настойчиво – напива водата в менците й, хваща се на хорото до нея, но хубавицата има друго либе и се не дава.
На Гергьовден, когато Руса играе хоро на мегдана до своя любим, змеят я отмъква сред огън и дим и я отвлича.
Близките й се обръщат за помощ към Свети Георги, който се трогва от скръбта им, побеждава змея в страшна битка, пробожда го с копието си и спасява момата.
Затова на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села да честват Светеца – това е и най-големият и почитан събор до началото на 50-те години на XX век в Бургаско.
Имало е обичай хората да пренощуват на поляните около църквата, наречена с благодарност на Свети Георги, палели огньове в навечерието на празника. На самия Гергьовден се пречиствали с лековитата вода от аязмото в русината дупка, което се пълнело от сълзите на Руса, изтичащи от очите й – две кръгли кухини в дъното на пещерата.
