Най-новият спектакъл на Младежката театрална школа е 

мюзикълът "Невероятна история" по Димитру Соломон с режисьор Румен Велев.

Хуморът, песните, танците са забавната среда, в която представяме  нашия разказ.

Тема на спектакъла е изборът на младия човек.

Приемането на необходимия компромис и сливането с разпада  или  съпротивата, бунта на човека, който иска да промени света. Пътят на тази промяна е най-трудния, защото започва от  нас.

„По-важно е приятелю,  повярвай,  запомни – какво е там трептенето, във твоите  гърди...“

Вече седем  години Младежката театрална школа на Бургас е водеща театрална школа в  България.

Очакваме Ви на  26 и 31 март, в Дом НХК, от 19.30 ч.

***

Анотация на „Невероятна история“

                 „Невероятна история“ по Думитру Соломон  е историята на един обикновен търговец – Йозеф Павличек, който принуден от обстоятелствата, се превръща в Джордано Бруно... Това е неговият съзнателен избор - да избяга от собствената си самоличност и да се превърне в друг човек. Ако никой в живота му няма желание и интерес  той да бъде  Йозеф Павличек, какъв е тогава смисъла?  По-добре   Йозеф да избяга не само от обществото и най-близките си хора, но и от самия себе си... Интересното, обаче е, че той не „мигрира“ по финансови  причини. Мотивите му се крият в микро и макро обществото, в което живее.  Не случйно Йозеф се преобразява в Джордано Бруно – големият италиански астроном, изгорен жив на кладата, заради твърденията му, че Вселената е безкрайна и в нея има безброй много светове. Зад това шизофренично на пръв поглед  действие на Йозеф се крие желанието на малкия човек да бъде Голям! Да придобие нравствената сила и убеденост на Джордано Бруно, за да промени света, хората, социалната система...

          Най-важният съвременен проблем, според нас е кризата на личността. Отчуждението, капсулирането на отделния човек, инертността, обезверяването му,  че нещо може да промени.

         Спектакълът ни е провокация, една наравствена инжекция, която да обогати червените кръвни телца и нивото на кислорода в кръвта на младия човек. А и нe само на младия!  Разбира се, ние следваме изцяло сентенцията на Брехт – „да поучаваме, като забавляваме“. Цялата тази история е разказана с много хумор, песни и танци. Спектакълът е, като мюзикъл в стила на кабарето. Зрителят се забавлява много повече, отколкото възпитава и поучава...

         Твърде е възможно зад забавата някой зрители  да видят  това, което е видял и Джордано Бруно – звездите. Звездите, не само, като романтични светлинки, но и като далечни слънца - светове с възможен  живот. 

                                                                                                             Румен Велев